Дара спечели 70-та Евровизия и успехът й вероятно ще се осъзнава дълго. Лично за мен, извън чистата радост, че България е на първите страници на света, в успеха на Дара има няколко големи победи, заради които празнувам победата като своя.
На първо място, колкото и банално да звучи, младостта, умът и красотата не са противопоказни на победата, напук на това, което ни се внушава отвсякъде. И да, можеш да си млад и аткрактивен, и в същото време умен, красив и побеждаващ. И на всичкото отгоре – жена.
На второ място, колкото и банално отново да е това – но когато наистина искаш нещо, когато му дадеш цялото си сърце, когато вложиш цялата си душа и труд, вселената ти се отблагодарява. Трябва да се учим от Дара и от нейния успех, защото той наистина показва, че победите не са лесни, не са случайни и затова са толкова шумни, важни и сладки. А всички нагаждачи без капка умения, които настаняват тук и там, ще си останат просто първи, но никога няма да са победители. Затова умът, талантът, хъсът и собственият път към победата винаги ще са сила срещу онези, които искат да ги наподобяват без да могат.
Трето – пълно е с не-бангарангъри. Те са онези, които не само не могат, но и са лоши, завистливи и отмъстителни. Които се хранят от неуспеха на другите и като вампири се покриват от светлината на успеха. Но бангабангърите са по силни от не-бангарангърите. С други думи когато добронамереността, целеустремеността и талантът срещнат бездарието и омразата, те рано или късно, ги побеждават. Това са бангарангърите и те победиха!
И четвърто, но не последно място – когато позитивизмът, талантът, искреността, обединяват хората, те стават по-силни от всички схеми, от политическа коректност и от идеологическа принадлежност. Някои анализи стигнаха още по-далече и дадоха на победата на Дара тежестта на победа за Европа, която чрез успеха на Бангаранга се е освободила от зависимостите и се е върнала към себе си.
Може и така да е, не знам. Но знам, че породата на бангарангърсите победи и се надявам на не-бангарангърсите да им е все по-трудно.
