Чета в новините – студентските такси за платено обучение няма да поскъпват тази година. Сутринта видях снимки на протестиращи младежи срещу планираното увеличение, на един от плакатите пишеше: Образованието е право, а не привилегия.
Много ме обърква тази тема. И честно казано смятам, че платеното обучение в университетите трябва да е скъпо, дори много скъпо. Не виждам защо университетите да не печелят добре от млади хора, които искат да имат диплома, но нямат интерес да учат. Защото ако имаха интерес да учат, вероятно щяха да успеят да бъдат приети държавна поръчка. Ако не могат, няма лошо – нека е платено, но добре платено.
Така беше, когато аз бях студентка, някъде в средата на 90-те.
И всъщност високите такси в университета за платено обучение биха могли да елиминират много от предпоставките за упадъка на обществото ни. Ако ги има, няма всеки среднозабогатял еснаф и всяка квартална мутра, понасъбрала пари, да прави детето си вишист. Ако ги има – няма да имаме 80% висшисти, някои с по две, три… чувала съм за хора и със седем дипломи, които нямат вид на много учени. С по-високи такси и качеството на образованието ще се подобри – по-малко студенти, но с по-добър и качествен достъп до обучение.
И да, нямам против платеното образование с високи такси. Нека лекари, адвокати, политици… хора, които биха могли да са част от аристокрацията, ако имаше такава, спечелили пари, много пари, да платят на децата си. Те знаят силата на образованието и биха платили висока цена за него.
И какво значи, че образованието е право, а не привилегия. Това и по време на комунизма, когато всички трябваше да сме равни, го нямаше като послание. Да си висшист не е право, никой не е длъжен да ти го осигури. Да, достъпът до изпит е право, но влизането в университет наистина ми изглежда като привилегия – на най-умните и на най-богатите. Тези, които ще искаме да са водачите ни утре.
