Душата е най-великото чудо на света. Не зная защо човекът намира чудесата в пирамиди и стени, а не ги търси в себе си.
Какво по-голямо чудо от това невидимо, сякаш несъществуващо нещо, но което тежи толкова реално. Или се движи и трепти съвсем физически. Или избива в ярки или тъмни цветове, когато затвориш очите си.
Опитваме се да открием следи от древни животи на чужди планети, а не търсим истината за душата си. Защо не вложим повече, за да я „видим“. Да, смятаме, че тежи 21 грама, но каква е формата й? От каква материя е, щом има маса? Движи ли се? Излиза ли? Животните същата душа ли имат като хората?
Много ми е важно тези въпроси да получат отговор. Ако това стане, дори след хиляди години, някое мое следващо аз може би ще успее във вечери като тази да успее да погали душата си, да я успокои и да й даде това, което иска, за да я накара да спре да тежи така до болка.
Тогава, след хиляди години, не зная какъв ще е светът и дали ще има нещо общо със сегашния, но съм сигурна, че ако нещо е останало от днес, то със сигурност ще е душата ни. Защо тогава да не вложим всичко в нея?
