Онези дни, пълни от началото до края, с малки случки и събития, със задачи за отхвърляне, с разговори за провеждане.
Поредици от лица, думи и мисли, от които накрая не е останал и спомен. А само усещането за изхарченото на безценица време. Когато душата е можела да скача, мозъкът да учи, очите да откриват.
Онези дни, в които ме няма на толкова много места.
